Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le dit de la naissance Mari, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2009)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Франсоа Вийон. Стихотворения

Френска. Първо издание

Илюстрации: Алекси Начев

Оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Стефка Добрева

ISBN 954-04-0024-4

ДФ „Народна култура“, София

 

François Villon. Œuvres. Editions Rencontre Lausanne, 1968

История

  1. — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, корекция: NomaD)

„Потомство ново ни изпраща пак небето.“

Вергилий

I

О, изначална благодат,

зачатие по божи вкус,

издънка тънка с цъфнал цвят,

подарък сякаш от Исус,

и чувствам аз небесен трус,

Мария — име за прослава,

което земния съюз

руши и мирно нов създава!

 

Покой да найде богаташа,

а пък беднякът да е сит,

с отлъчване подлеца плаша

и искам аз живот честит

за вас, дете с най-хрисим вид,

без първороден грях дошло

сред нас със знака бележит

на височайше потекло.

 

О, име, с радост всенародна

като спасение прието;

едничка щерка, първородна,

със благородство във сърцето —

създание добро, което

достига земната ни шир,

изпратено ни от небето

да радва и да носи мир!

 

Зачената със божи плам

от Цезар[1], нейния баща,

за мало и голямо — знам —

е безгранична радостта;

от лоното на любовта

тя идва да даде простор,

което значи свобода

за всеки, хвърлен във затвор.

 

А някои (без капка ум

и с простотия във запас!)

до бога вдигат страшен шум,

желаейки във този час

момче да дойде вместо вас;

но друго господ днес реши

и туй е щастие за нас.

Да помним: Господ не греши.

 

От псалма взимайки това,

че славя всеки божи труд,

добавям следните слова:

Дете от род, навред прочут,

небесна манна, изумруд —

сърце, дошло да ни теши,

бъди благословен приют

за вечно грешните души!

II

Макар да четох нейде аз,

че сигурно е враг голям

тоз, който пред самите вас

ви хвали със нестихващ плам,

ще кажа: щом човек е прям,

не може своята любов

да не изтъкне тук и там —

добър е всеки благослов.

 

Постъпи тъй във онзи час

Йоан Кръстител — като в храм

той славеше със пълен глас

Агнеца божий, пратен нам;

свети Андрей[2], познал едвам

Сина във пратеника нов,

не беше за хвалбите ням —

добър е всеки благослов.

 

Исус ви прати между нас,

че клетникът е вечно сам,

осъден от такава власт,

която няма капка срам;

какво ме чака — вече знам:

на вашта майка съм готов

едната почит да отдам —

добър е всеки благослов.

 

И аз признавам тук, пред Бога,

че бях обречен на забрава

подобно твар четиринога,

но точно вашата поява,

която мъртви възкресява

и ги изпълва със любов,

тъй нужния кураж ми дава —

добър е всеки благослов.

 

На вас да съм покорен мога —

туй разумът ми повелява;

не ме обзема мен тревога

и скука мен не ме сковава,

а точно както подобава,

сега се чувствам ваш и нов

и чувството ме задължава —

добър е всеки благослов.

 

Дойдохте с милостта на Бога

и мир навсякъде настава —

на всички грешници налога

душата ваша опрощава;

ако не пея за прослава,

на подлост, значи, съм готов.

И пак рефренът се явява:

добър е всеки благослов.

 

На вас, принцесо величава,

длъжник съм аз и моят зов

на всички хора известява:

добър е всеки благослов.

III

Създание под свода син

със добродетел непозната,

пред вас бледнеят и рубин,

и старо вино, и позлата;

каквото носите в душата,

за другите ще е закон:

„Върви детето след бащата“[3]

е казал мъдрият Катон.

 

Като опора сте за нас,

тъй нужна, сигурна и здрава —

убежище във труден час,

а не по детски леконрава.

Да не говори за прослава,

не може моята уста:

детето, знаем, наследява

от свойта майка мъдростта.

 

Един поет ми даде знак

и аз повтарям вдъхновен,

че праща ни небето пак

потомство ново с дух свещен.

Касандра[4], Ехо, ден след ден,

ведно с Лукреция[5], с Дидона[6],

с Юдита[7], взет от вас във плен,

ви виждам в новата мадона!

 

С молба пред Бога коленича

да бди навеки той над вас

и този, който ви обича,

дано да няма труден час,

че да ви служа във захлас —

тъй виждам свойто амплоа,

дордето ида в гроба аз,

ваш най-покорен Франсоа.

Бележки

[0] Мари д’Орлеан — дъщеря на Шарл д’Орлеан и Мари дьо Клев. Предполага се, че творбата е писана или през 1458 г., непосредствено след рождението на принцесата (19 декември 1457 г.), или през 1460 г. по случай официалното й идване в Орлеан (17 юли 1460 г.).

[1] „Зачената… от Цезар…“ — поетът сравнява Шарл д’Орлеан с римския император.

[2] Св. Андрей — един от 12-те апостоли, брат на св. Петър.

[3] „Върви детето…“ — такъв стих при Катон не е открит.

[4] Касандра — пророчицата на Троя.

[5] Лукреция — знатна римлянка (VI в. пр.н.е.), която се самоубила, след като посегнали на честта й.

[6] Дидона — основателката на Картаген.

[7] Юдит — обезглавила Олоферн, военачалник при Навуходоносор, и спасила родния си град Ветил.

Край