Франсоа Вийон
Триптих за рождението на Мария Орлеанска ^[0]

„Потомство ново ни изпраща пак небето.“

Вергилий

I

О, изначална благодат,

зачатие по божи вкус,

издънка тънка с цъфнал цвят,

подарък сякаш от Исус,

и чувствам аз небесен трус,

Мария — име за прослава,

което земния съюз

руши и мирно нов създава!

 

Покой да найде богаташа,

а пък беднякът да е сит,

с отлъчване подлеца плаша

и искам аз живот честит

за вас, дете с най-хрисим вид,

без първороден грях дошло

сред нас със знака бележит

на височайше потекло.

 

О, име, с радост всенародна

като спасение прието;

едничка щерка, първородна,

със благородство във сърцето —

създание добро, което

достига земната ни шир,

изпратено ни от небето

да радва и да носи мир!

 

Зачената със божи плам

от Цезар^[1], нейния баща,

за мало и голямо — знам —

е безгранична радостта;

от лоното на любовта

тя идва да даде простор,

което значи свобода

за всеки, хвърлен във затвор.

 

А някои (без капка ум

и с простотия във запас!)

до бога вдигат страшен шум,

желаейки във този час

момче да дойде вместо вас;

но друго господ днес реши

и туй е щастие за нас.

Да помним: Господ не греши.

 

От псалма взимайки това,

че славя всеки божи труд,

добавям следните слова:

Дете от род, навред прочут,

небесна манна, изумруд —

сърце, дошло да ни теши,

бъди благословен приют

за вечно грешните души!

II

Макар да четох нейде аз,

че сигурно е враг голям

тоз, който пред самите вас

ви хвали със нестихващ плам,

ще кажа: щом човек е прям,

не може своята любов

да не изтъкне тук и там —

добър е всеки благослов.

 

Постъпи тъй във онзи час

Йоан Кръстител — като в храм

той славеше със пълен глас

Агнеца божий, пратен нам;

свети Андрей^[2], познал едвам

Сина във пратеника нов,

не беше за хвалбите ням —

добър е всеки благослов.

 

Исус ви прати между нас,

че клетникът е вечно сам,

осъден от такава власт,

която няма капка срам;

какво ме чака — вече знам:

на вашта майка съм готов

едната почит да отдам —

добър е всеки благослов.

 

И аз признавам тук, пред Бога,

че бях обречен на забрава

подобно твар четиринога,

но точно вашата поява,

която мъртви възкресява

и ги изпълва със любов,

тъй нужния кураж ми дава —

добър е всеки благослов.

 

На вас да съм покорен мога —

туй разумът ми повелява;

не ме обзема мен тревога

и скука мен не ме сковава,

а точно както подобава,

сега се чувствам ваш и нов

и чувството ме задължава —

добър е всеки благослов.

 

Дойдохте с милостта на Бога

и мир навсякъде настава —

на всички грешници налога

душата ваша опрощава;

ако не пея за прослава,

на подлост, значи, съм готов.

И пак рефренът се явява:

добър е всеки благослов.

 

На вас, принцесо величава,

длъжник съм аз и моят зов

на всички хора известява:

добър е всеки благослов.

III

Създание под свода син

със добродетел непозната,

пред вас бледнеят и рубин,

и старо вино, и позлата;

каквото носите в душата,

за другите ще е закон:

„Върви детето след бащата“^[3] —

е казал мъдрият Катон.

 

Като опора сте за нас,

тъй нужна, сигурна и здрава —

убежище във труден час,

а не по детски леконрава.

Да не говори за прослава,

не може моята уста:

детето, знаем, наследява

от свойта майка мъдростта.

 

Един поет ми даде знак

и аз повтарям вдъхновен,

че праща ни небето пак

потомство ново с дух свещен.

Касандра^[4], Ехо, ден след ден,

ведно с Лукреция^[5], с Дидона^[6],

с Юдита^[7], взет от вас във плен,

ви виждам в новата мадона!

 

С молба пред Бога коленича

да бди навеки той над вас

и този, който ви обича,

дано да няма труден час,

че да ви служа във захлас —

тъй виждам свойто амплоа,

дордето ида в гроба аз,

ваш най-покорен Франсоа.