Франсоа Вийон
Пресъхна изворът от мойта жажда ^[0]

Пресъхна изворът от мойта жажда.

Преял, аз вече мисля със корема.

Покоят сред спокойствие се ражда —

прикрит ли съм, и удар ще приема.

Не се измъчвам с никаква дилема,

направих избор между „не“ и „да“ —

какъвто и да бъде водоема,

се чувствам като риба във вода.

 

От строя нищо мен не ме изважда —

покоя го намирам и в джендема,

от пътищата с мене се спогажда

все средният — по него ще поема.

Не ща да си навличам анатема,

в гнева не виждам никаква файда —

отстъпвайки с добро на вас ярема,

се чувствам като риба във вода

 

Каквото и да е, ми се услажда,

ту скръб, ту радост време ми отнема.

Умее ли човек да се нагажда,

добре дошъл е — всеки го приема.

Наложи ли ми се стрела да взема,

аз ще уцеля златната среда —

затуй във разговор на всяка тема

се чувствам като риба във вода.

 

с молба завършва тази ми поема:

не питайте изпадам ли в беда —

каквото и решение да взема,

се чувствам като риба във вода.