Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Человек с парохода, ???? (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Варлам Шаламов. Колимски разкази

Фондация „Комунитас“

Съставителство, редакция и предговор: Едвин Сугарев

Преводачи: Александър Талаков, Татяна Ваксберг

Художник на корицата: Красимир Апостолов

Предпечат и корекции: П. Трифонова

Формат: 70/100/16, печатни коли: 34,5

Печат: Полиграфически комбинат - София

ISBN 978-954-9992-06-9


— Пишете, Крист, пишете, — казваше умореният възрастен лекар.

Минаваше два сутринта, планина от фасове растеше на масата в манипулационната. По стъклата на прозорците беше полепнал дебел мъхест лед. Лилава мъгла от махорка изпълваше стаята, но нямаше време да се отваря прозорчето и да се проветрява кабинета. Бяхме започнали работа снощи в осем вечерта и не й се виждаше краят. Лекарят пушеше цигара след цигара, бързо свиваше „морските“, като откъсваше листа от вестник. Или — ако искаше поне малко да си почине — си врътваше по един „кози крак“. По селски обгорелите в дим от махорка пръсти се мержелееха пред очите ми, перото като шевна машина тракаше по тясната мастилница. Силите на лекаря бяха на изчерпване — очите му се затваряха, нито „козите крака“, нито морските махорки можеха да победят умората.

— Ами чифирче. Да кипнем чифирче… — каза Крист.

— Че откъде ще го вземеш този чифир…

Чифирът беше извънредно силен чай — застраховката на криминални и шофьори, тръгнали на далечен път — при петдесет грама на чаша беше особено надеждно средство срещу заспиване, това беше колимска валута, валута на дългите пътища, многодневните преходи.

— Не го обичам, — каза лекарят. — Впрочем, аз не виждам разрушително въздействие на чифира върху здравето. Гледал съм доста чифиристи. Пък и отдавна е известно това средство. Не са го измислили криминалните, нито шофьорите. Жак Паганел вари чифир в Австралия и черпи с тази напитка децата на капитан Грант. „На литър вода половин фунт чай и да се вари три часа“ — ето я рецептата на Паганел… Пък вие казвате: „бакшишите“! Апашите! По света няма нищо ново.

— Лягайте си.

— Не, после. Трябва да се научите да питате и да провеждате първи преглед. Това може и да е забранено от медицинския закон, но нали все някога трябва да спя. Болните пристигат денонощно. Няма да е толкова страшно, ако вие направите първия преглед, нали сте човек в бяла престилка. Кой знае дали сте санитар, фелдшер, лекар, академик, можете и в мемоарите да влезете като лекар на участъка, на мината, на управлението.

— Ама ще има ли мемоари?

— Непременно. Ако има нещо важно, събудете ме. Е, — каза лекарят, — да започваме. Следващият.

Един гол, мръсен пациент седеше на табуретката пред нас. Приличаше не на учебен модел, а на скелет.

— Добра школа за фелдшери, а? — каза лекарят. — И за лекари също.

Впрочем, един медик трябва да вижда и да знае съвсем други неща. Всичко, което виждаме днес, е въпрос на тясна и много специфична квалификация. И само ако нашите острови — разбирате ли ме? — ако нашите острови пропаднат вдън земя… Пишете, Крист, пишете.

— Година на раждане 1893. Пол — мъжки. Обръщам вниманието ви на този важен въпрос. Пол — мъжки. Този въпрос интересува хирурга, патоанатома, статистика от моргата, столичния демограф. Но това изобщо не интересува болния, не го е грижа за пола му…

Мастилницата ми пак взе да трака.

— Не, нека пациентът не става, донесете му да пийне гореща вода. Снежната вода от бъчвата. Той ще се стопли, и тогава ще пристъпим към изследването за витамините. Данни за болестите на родителите, — лекарят потропа с печатната бланка по историята на болестта, — можете да не събирате, да не си губите времето за глупости. Аха, ето ги — прекарани заболявания: алиментарна дистрофия, скорбут, дизентерия, пелагра, авитаминози А, В, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Й, К, Л, М, Н, О, П, Р, С, Т, У, Ф, Х, Ц, Ч, Ш, Щ, Ю, Я… Можете да прекъснете списъка на всяко място. Венерически заболявания отрича, връзка с врагове на народа отрича. Пишете… Постъпил с оплаквания от измръзване на двата крака, настъпило в резултат на продължително въздействие на студа върху тъканите. Написахте ли? Върху тъканите… Завийте се тука с одеяло. — лекарят смъкна тънкото, залято с мастило одеяло от леглото на дежурния лекар и го наметна на раменете на болния. — Кога ще донесат проклетата кипнала вода? Тука трябва сладък чай, но в приемната не са предвидени нито чай, нито захар. Продължаваме. Ръст — среден. Какъв? Нямаме кантар с ръстомер. Коса — побеляла, охраненост — лекарят погледна ребрата, опъващи бледата суха провиснала кожа, — когато видите такава охраненост трябва да я опишете като „по-ниска от средното“. С два пръста лекарят дръпна кожата на болния.

— Тургорът на кожата е слаб. Знаете ли какво е тургор?

— Не.

— Еластичност. Какво терапевтично има тук? Няма, това е хирургически пациент, нали? Да оставим място в историята на болестта за Леонид Маркович, той утре, или по-точно днес сутринта, ще погледне и ще го попълни. Пишете с руски букви „статус локалис“. Да не забравите двете точки. Следващият!

Край