Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Възкресението на лиственицата (17)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Кража, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Варлам Шаламов. Колимски разкази

Фондация „Комунитас“

Съставителство, редакция и предговор: Едвин Сугарев

Преводачи: Александър Талаков, Татяна Ваксберг

Художник на корицата: Красимир Апостолов

Предпечат и корекции: П. Трифонова

Формат: 70/100/16, печатни коли: 34,5

Печат: Полиграфически комбинат - София

ISBN 978-954-9992-06-9

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)

Валеше сняг, небето беше сиво и земята беше сива, и веригата хора, които се придвижваха от един снежен хълм до друг, се беше разтеглила по целия хоризонт. После се наложи дълго чакане, докато бригадирът строи цялата си бригада, като че ли отвъд снежния хълм се беше скрил някакъв генерал.

Бригадата се строи по двама и сви от пътечката, от най-краткия път за вкъщи, за бараката, към другия, каруцарския път. Наскоро тук беше минал трактор, снегът още не беше успял да му покрие следите, които приличаха на отпечатъци от лапите на някакъв праисторически звяр. По този път беше много по-трудно да се ходи, отколкото по пътечката, всички бързаха, всяка минута някой се спъваше, изоставаше, бързо вадеше напълнените със сняг ватени панталони и тичаше да настигне другарите си. Изведнъж след завоя, около голямата преспа се очерта черна фигура на човек в огромен бял кожух. Чак като стигнах по-близо видях, че преспата всъщност е била ниска купчина от чували с брашно. Най-вероятно някаква кола е затънала тук, разтоварили са я на място, а тракторът я е изтеглил празна.

Бригадата се движеше право към пазача и с бърза крачка подмина купчината. После темпото на бригадата малко се забави, редовете се разчупиха. Работниците се движеха опипом в тъмнината и накрая стигнаха до светлината на голямата електрическа лампа, която осветяваше портала на лагера.

Бригадата взе бързо и неравно да се строява пред портала и да се оплаква от студа и умората. Излезе надзирателят, отключи портала и пусна хората в зоната. Дори и във вътрешността на лагера, до самите бараки хората се движеха под строй, а аз още нищо не разбирах.

Чак на сутринта, когато взеха да раздават брашно от чувала като използваха канче за мярка, аз разбрах, че за пръв път в живота си съм участвал в кражба.

Тогава това не предизвика голямо вълнение у мен: нямаше кога да се мисли за всичко това, трябваше с всички средства, които тогава ни бяха достъпни да сготвим по нещо от своята дажба — галушки, тестена супа, прочутите рванци или просто ръжени питки, катми или палачинки.

Край