Алекс Болдин
Към читателя

Преди време, изпращайки на моя приятел, добруджанеца Красимир Бачков, разказа си „Мелани“, получих изненадващ коментар: „Обичаш животните и пишеш добре за тях. Защо не издадеш свой анималистичен сборник с разкази? Досега не познавам да е излизал такъв. Дончо Цончев пише за животни, но не е издал сборник“.

Замислих се над предложението му. Тогава още нямах необходимия материал за него. Бях написал едва три разказа и с това скромно амплоа идеята си оставаше на практика неосъществима.

Наистина обичам животните, но нямах опит в писането за животни, пък и въобще нямах достатъчно опит в писане на разкази. Смънках някакво извинение пред моя приятел.

След това нещата постепенно се промениха. Под клавишите на домашния ми компютър се раждаха разказ след разказ, някои от които бяха за животни.

Впрочем те бяха за случки, които ставаха пред очите ми. Трябваше само да ги разкажа.

Нямам амбицията, че тези ми разкази са нещо кой знае какво, нямам и амбицията да бъда разказвач анималист. Но все пак разказите се появиха, а щом вече ги има, трябва и да направя нещо те да се прочетат.

Това е и решението ми да комплектувам тоя сборник, да създам настроение у читателя и където и да се намира той, във влака, в трамвая или на излет в планината, да отвори това сборниче и да прочете някой от разказите. Ще ми бъде много приятно, ако при това му се вдигне настроението и забрави ежедневните си грижи и тревоги.