Румен Ваташки
Пак те срещнах

След три години пак те срещнах.

Съвсем случайно.

Но аз отдавна чаках този ден.

Видях те. Беше същата.

Такава, каквато бе и в сънищата ми,

такава, каквато те обичах.

 

Беше все така красива.

С оня топъл поглед,

от който аз усещах полъх на ветрец,

който ме погалва и изчезва.

Но в мен остава, аз го чувствувам — отива до сърцето ми

и там се превръща в топлина,

която залива цялото ми тяло.

 

Аз пак видях лицето ти,

нежното лице, което галех с толкова любов.

Русите ти коси, светли като на русалка,

която тихо плува в някоя река.

Устните ти, които някак тъжно се усмихват.