Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Иван Троянски, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кавказки народни приказки
Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976
Редактор: Панко Анчев
Художник: Иван Кенаров
Худ. редактор: Стоимен Стоилов
Техн. редактор: Георги Петров
Коректор: Маргарита Георгиева
Приказките са подбрани от следните издания:
Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973
Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974
Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974
Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971
И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.
История
- — Добавяне (сканиране: Boman, редакция: Alegria)
Умрял синът на слънцето, то скърбяло и плачело. Отвред идвали хора да го утешават, но то не преставало да скърби и плаче. Стигнала вестта за това и до жабата.
— Ще ида и аз при слънцето — решила жабата, ще се опитам да го утеша, за да престане да жали за смъртта на сина си.
Явила се жабата при слънцето и подела реч:
— Срамота е за теб! — казала тя. — Нима и на другите не се е случвало нещастие, като твоето? И на мен ми умря едно момченце — с широко лице, с изпъкнали очи, но аз понесох тази скръб.
В същия миг слънцето се усмихнало и рекло:
— Е, щом и жабата се яви при мен като утешителка, наистина е срамота безутешно да скърбя!
И то престанало да жали за смъртта на сина си.