Мечката, вълкът и лисицата (Осетинска приказка)

Мечката, вълкът и лисицата били приятели. Имали четири хляба. На всекиго се падал по един хляб и един оставал излишен.

Замислили се какво да правят с излишния хляб. Мечката, като най-силна, казала:

— На всекиго от нас се пада по един хляб. Нека четвъртият се падне на този, който сънува най-чуден сън.

Съгласили се.

Мръкнало и легнали да спят. Сутринта станали и мечката предложила на приятелите си да разкажат кой какъв сън е сънувал. Вълкът и лисицата казват на мечката:

— Ти си най-голяма, кажи ти първа какво си сънувала.

Мечката започва:

— Сънувах, че съм в един пчелин сред кошери, пълни с мед, и хайде — яж по избор от най-белия! Наядох се с мед до пресищане.

— Е, а ти какво сънува? — питат мечката и лисицата вълка.

— Аз сънувах, че съм в една кошара с агнета — казва вълкът. — Разхождах се насам-натам сред тях, късах им тлъстото край опашките и си го изяждах. И сега на — изнемогвам от пресищане.

— Е, а ти, лисо, какво сънува, какво видя насън?

— А какво можех да видя насън? — казва лисицата. — Гледах вас двамата и когато видях, че единият си хапва мед, а другият — тлъсто агнешко, не можах да заспя. Не ме хвана сън и изядох излишния хляб.

Мечката се разярила и вика:

— В такъв случай няма да делим по равно и другите три хляба.

— А как ще ги ядем? — питат вълкът и лисицата.

— Ето как — казва мечката. — Нека всеки от нас разкаже как се напива, и на този, който се напива най-бързо, ще дадем и трите хляба.

— Да бъде както казваш — отговарят вълкът и лисицата, — но ти, мецо, си най-голяма, разкажи първо ти как и от какво се напиваш.

Мечката заразказвала:

— Щом джибрите кипнат и на повърхността им се надигнат мехурчета, ракиената миризма така ме удря в главата, че веднага се напивам.

— Е, вълчо, а сега ти — казват мечката и лисицата.

— Щом насипят прекипялата ракиена каша в казаните и подкладат огъня да варят ракия и щом от комина започне да излиза ракиена миризма, тя ме удря в главата и аз вече съм пиян.

Лисицата нищо не рекла, скочила бързо на крака, разтреперала се и припаднала. Мечката и вълкът се уплашили, хвърлили се към нея и питат:

— Какво става с теб?

Налели вода в устата й. Изминало доста време, а лисицата лежи в безсъзнание. На края дошла на себе си. Мечката и вълкът тревожно я питат:

— Какво ти стана, лисо?

— Напих се от вашите разговори за пиене! — със слаб глас им отговаря тя. И трите хляба се паднали на лисицата.