Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Иван Троянски, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кавказки народни приказки
Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976
Редактор: Панко Анчев
Художник: Иван Кенаров
Худ. редактор: Стоимен Стоилов
Техн. редактор: Георги Петров
Коректор: Маргарита Георгиева
Приказките са подбрани от следните издания:
Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973
Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974
Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974
Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971
И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.
История
- — Добавяне (сканиране: Boman, редакция: Alegria)
Дали е било, дали не е било — живял, казват, в един аул един богаташ. И ето че богаташът се разболял.
Преди смъртта си повикал най-големия си син и казал:
— На помена ми заколете десет овни и месото раздайте на хората, за да не говорят лошо за мен.
Синът на богаташа заклал десет овни и накарал един съсед сиромах да раздаде месото на хората.
— Ама бъди добър да разделиш всичко като господ!
— Ще се старая като аллаха! — успокоил го съседът.
Синът на богаташа си отишъл, а съседът взел брадвата и започнал да сече и дели месото. Една предна половина изпратил на бея. Една задна половина изпратил на моллата.
По едно голямо, тлъсто парче изпратил на аулските богаташи. Помислил, па им изпратил и главите, и краката.
На съседката, една бедна вдовица с пет сирачета, изпратил карантията. На сиромасите — такива, като него, раздал изрезките и остатъците. А на слепия, куц просяк нищичко не дал… Върнал се синът на богаташа при съседа си сиромах и пита:
— Е, как е, като господ ли раздели?
— Като господ — отговорил съседът. — Една предна половина изпратих на бея. Една задна половина изпратих на моллата. По едно голямо, тлъсто парче изпратих във всяка богатска къща. Главите и краката изпратих също там. На съседката — вдовицата с петте сирачета — изпратих карантията. На приятелите си сиромаси изпратих изрезките и остатъците. А на куция, сляп старец нищо не изпратих…
— Ти позориш пред хората паметта на баща ми! — развикал се синът на богаташа. — Трябваше да разделиш като господ!
— А нима аллах дели иначе? — учудил се съседът. — Тогава кажи защо хамбарите на моллата са пълни със зърно, а моята бедна съседка вдовица гладува със сирачетата си? Защо стените и подът в къщата на бея са потънали в килими, а слепият старец спи на голата земя? Не, братко, аз разделих всичко правилно! Ти каза: раздели като господ. Аз разделих, както дели аллах!
И синът на богаташа се съгласил със съседа си.