Румен Ваташки
Любов

Коленича онемял и молещ се във мрака,

пред тебе, мое упование,

искрица на живота, пролетно дихание

и надежда, озарила моя път.

Аз се моля онемял, но силен.

 

Да погаля искам твойте рамене,

да вдъхвам жадно свежия ти полъх,

да те целуна тихо

и безмълвен да кажа,

че ще те обичам.