Владо Любенов
Сутрешен сняг

Той роди се във осем,

във девет се влюби.

Във десет почти остаря.

Край велико прозрение мина на косъм —

в единайсет.

В дванайсет умря.

 

Във един го зариха,

в два светът го забрави,

в три друг купи ненужния гроб.

Точно в четири гладните псета се сбиха

за три кокала

в мръсен вързоп.

 

В пет се спусна мъглата,

в шест светът се задави,

в седем всичко съвсем опустя.

А от осем до осем сняг валя над земята

и затрупа със бяло

смъртта…