Владо Любенов
На комина

На комина, на сините цигли,

ще седна да гледам как

на нощта изпод черните мигли

капе гъстият мрак.

 

И върху покрива изкорубен

ще се разходя важно, пък

ако ще да ме вземат за влюбен

сантиментален щърк!

 

Ще усетя, че ти си наблизо,

във градината синя, но

ще се местиш ти с бялата риза

като лунно петно…

 

Ще почукам настойчиво с клюна

да излезеш от тъмния двор,

и ще кажа вълшебната дума:

„Мутабор“. „Мутабор“!…

 

Но накрая почувствал ясно,

че от мене не става халиф,

ще те грабна аз нежно и страстно,

пак силен, настръхнал и див,

 

и на сините лъскави цигли

ще седнем да гледаме как

на нощта изпод черните мигли

капе гъстият мрак…