Владо Любенов
Леген

Във големия бял старовремски леген

ти усърдно се къпеш сега,

а аз гледам те в селската нощ прероден

в оня френски художник Дега.

 

И се стича водата в металния съд…

И нагазила в малкия вир,

ти щастливо си бършеш червената гръд

със зеления селски пешкир.

 

И светът е зелен и наситен, и ти

се отпускаш на своя чаршаф.

А след тебе остават шест малки следи —

мокри стъпки по пода кафяв…

 

Твоя топъл анфас е тъй нежен и чист

върху фона на мрака красив,

че навярно във мен би родил се Матис,

ако имах в ръката молив.

 

И почувствал какво притежавам сега,

аз те гледам додето заспиш,

и изпитвам дълбока зелена тъга,

че не съм те завел във Париж.