Жак Шесекс
Тази вечер

Градът и тази вечер е зелен като дърво,

познатите ми улици са озвездени,

един след друг затварят безистените,

ръцете ми свободни са като криле,

 

градът зелен е,

момичетата също са зелени,

цвъртят невидимите птици,

из входовете вятърът препуска,

 

часът е седем,

цъфтят все още в твоя спомен ябълковите градини

и пътищата вият се в полята,

в очите си и тая вечер пазиш всички плетища на здрача,

снега и облаците,

тупти кръвта ти както тръпнещо зверче в ръцете ти,

дъждът е превалял, тревата пак е натежала

и ти си колело сред здрача, свеж искрящ букет, ти, моя

създателко,

обичам те,

но ти ми бягаш, ти изчезваш като ручей

в живота ми, о, моя обич, мое детство.