Салах Стетие
Тялото не е отдавна тяло…

Тялото не е отдавна тяло. То е

призрак от небе нещастно в дъното на улиците,

сресван с гребена на утрото. О, то е

стар приятел на среднощната жена с бедрата.

 

О, бедра печални! Върху мене — оня,

който уличното куче с мъка го подушва,

тази смесица от мен и нея — ние двама,

зажаднели — целите възхита — някой да ни вдиша.

 

Кой за нашите тела ще бъде гладен, жаден,

щом ужасният въпрос надвисне

и над нас със своето лице сияйно

и напук на наште дни и нощи, затрепери?