Клод Роа
Мари отдавна

Понякога следобед сядам сам на маса

на тротоара пред „Кафе дьо ла мери“

на Сен Сюлпис

и слушам аз как времето минава и ме отминава

и пак си спомням за Мари която някога

такива мъки причиняваше на своите приятели момчетата

 

Къде си днес Мари изгубих ти следите

следи на млада котка и на отминаващото време

 

Прати ми вест ако си някъде ако си жива

ела тук с автобус 96

 

Да автобусът този е но аз не знам сега къде е

къде ли би могла да бъде днес Мари

Мари чиито

следи отдавна ми се губят

 

Косите ми са вече побелели от избелелите ми спомени по-бели

Следобед е на тротоара пред „Кафе дьо ла мери“

до спирката на автобусите където пак ще слезе (но кога ли?)

Мари онази същата от 35-а смеещата се Мари

която приближавайки ми казва:

„Наистина ли много закъснях?“

 

Не който срещу времето върви не закъснява.