Рьоне Шар
Стая сред пространството

Като песента на гривяка, преди внезапния порой да плисне, въздухът с разпрашен дъжд е пълен и с изгряло слънце — будя се направо като къпан, сладко се протягам и се вдигам; почвам гроздобера сред небето обновено.

Легнал редом с тебе, аз съм ти водач сред свободата; буца пръст съм аз, която търси свойто цвете.

И не знам по-гладка, по-сияйна гръд от твоята да има! Да поискаш — значи да умреш.

Твоята въздишка лекокрила с мъх покрива листите на злака. Острата стрела на моята любов пронизва сочния ти плод и го изпива.

Целият аз тъна сред блаженството на твоето лице, което моят мрак покрил е с радост.

Колко хубав е викът на твоето мълчание.