Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Антология на френската любовна лирика

Подбор и превод от френски: Кирил Кадийски

Издателство „Нов Златорог“, 2004

ISBN: 9544921923

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: NomaD)

[…] Отдън сърцето ми сълзи, сълзи извират,

помисля ли, Любов, за моята любима;

дете е още тя, каквато я открих —

неопетнена, бледа — в някакъв бордей.

 

Дете е още тя — щастлива, тъжна, руса,

и нито се усмихва, ни някога ридае,

но в погледа й трепка — склониш ли се да пиеш —

сребриста лилия: о, цвете на поета!

 

Тъй сладка и безгласна, без упрек тих в очите,

трепери като лист щом вие приближите,

но върна ли се аз, отдето и да ида,

пристъпва тя, притваря очи и пак пристъпва.

 

Любима ми е тя, а другите жени

са само златни рокли и огнени вълни

от телеса огромни; не, моята любима

е бедна, свита, гола, безплътна е почти.

 

Тя е невинно цвете, премръзнала, самотна

сребриста лилия: о, цвете на поета,

листата й животът отрано осланил е,

сълзите ми напират, щом сетя се за нея.

 

[…]

 

И тая нощ е като хилядите други нощи,

                                                когато влакът плъзга се из тъмнината —

навън валят комети! —

и пак жената и мъжът — почти невръстни още —

                                                                забрава търсят в любовта.

 

[…]

 

„Кажи ми, Блез, далече ли сме от Монмартър?“

Сърцето ми се къса, ах, сърцето ми се къса, ела при мен,

                                                                                ще ти разкажа нещо,

ела в леглото ми,

ела в сърцето ми,

ще ти разкажа нещо…

 

Ела! Ела!

 

На остров Фиджи царства вечна пролет

и леност

и любовта опива двойките сред буйните треви

                и пламенният сифилис под палмите бананови се скита.

Ела да тръгнем из изгубените острови на Пасифика — Маркизки

острови им викат, Феникс,

Борнео, Ява,

а Целебес подобен е на котка.

 

Не можем да отидем днес В Япония!

Ела да идем в Мексико!

 

Сега цъфтят магнолиите по Високите плата.

Лианите са буйните коси на слънцето.

Ще кажеш — четки и палитра на художник,

там багрите са оглушителни като сияйни гонгове,

Русо живял е там

и там е ослепил живота си.

Това е дивната страна на птиците,

на райски птици и на птици-лири,

тукани, присмехулници,

колибри, виещи гнезда в сърцата на черни лилии.

Ела!

И ще се любим сред величествените руини на ацтекски храм.

Ще бъдеш моя идол ти,

нашарен малко по детински идол, грозноват, но странен

                                                                                и неповторим.

Ела, ела!

 

Ако пък искаш, можем и с аероплан да прелетим страната

                                                                                с хилядите езера.

Там нощите са безконечно дълги

и пещерният наш прадядо ще изпадне в ужас, чуе ли мотора

Ще кацнем

и аз ще построя хангар за моя самолет от вкаменени кости

                                                                                на мамути

и първобитното огнище ще топли нашата любов злочеста

край самовар

И ще се любим като тежи буржоа и на самия полюс.

Ела!

 

О, Жаничка, Жанет, Нинет, ни-ни, ни-на-ни-на,

Мими, ми-миличка, мо-моя кукличка,

мо-мое морковче,

мърморковче,

козичка моя кротка,

кокотка, котка,

кокошчица,

пера В Перу ли прала,

коко,

ку-ку!

Заспа.

 

Тя спи.

Край