Пиер Луис
Преструвки

Всичко — и моят живот, и светът, и хората, всичко, което не е тя — не струва нищо за мене. Всичко, което не е тя — дарявам ти го, минувачо.

Знае ли тя какви усилия ми струва да бъда красива в нейните очи, да се грижа за прическите си, за своите мазила, туники и благовония?

Готова съм да отместя воденичен камък, да преплувам морето, земята да преобърна, само и само да я задържа при себе си.

Но нека никога не го разбере, о, Богини, които бдите над нас, защото в деня, в който узнае, че я обичам, ще избяга при друга…