Реми дьо Гурмон
Снегът

Симона, този сняг е като твойта шия бял,

Симона, преспи бели като колената ти е той навял.

 

Симона, като сняг студени са и твоите ръце,

Симона, като сняг студено е и твоето сърце.

 

Целувката на огъня ще разтопи снега; уви —

целувката за сбогом твоето сърце ще съживи.

 

Как тъжен е снегът по клоните с игли зелени,

и как е тъжно челото ти под косите заскрежени.

 

Симона, твоят брат — снегът — лежи отвън на моя праг,

Симона, ти си моята любов и моят сняг.