Тристан Корбиер
Аз твой любим? — О, Боже! — Това си бе спектакъл…

Аз твой любим? — О, Боже! — Това си бе спектакъл.

И аз, надянал маска, бях по-неукротим

от Арлекин; подгизнал от пот бе твоят грим

и след безброй целувки почти се беше свлякъл.

 

Аз лапах соса лепкав с отврата, преко сили;

и с теб деляхме сажди и чер горчив нагар,

на белите ти мигли придали адски чар

и с тих седефен блясък очите озвездили.

 

Хаванска пура сякаш — каква наивност, а! —

червилото аз смучех от твоята уста,

но кръв по твойте устни не зърнах… Тъй се мляска,

 

но мляскане на сцена не струва пет пари.

Пооправи си грима и пак се напери!

Аз, честно да ти кажа, обичах твойта маска.