Жан-Батист Клеман
Времето на зрелите череши

Когато дойде времето на зрелите череши,

на радостния славей и на дрозда-веселяк,

        настава празник на земята;

замайва се на хубавиците главата,

в гръдта на влюбените слънце буйства пак…

Когато дойде времето на зрелите череши,

        как дивно пее дроздът-веселяк.

 

Но бързо свършва времето на зрелите череши,

когато всички късат сочни обеци в захлас

        и бързат с тях да се накичат!

Черешите на любовта — ах, как приличат

на едри капки кръв по роклите край нас…

Но бързо свършва времето на зрелите череши:

        корали вкусни, късани в захлас.

 

Когато сме във времето на зрелите череши

и някой разбере, че го е страх от любовта, —

        от хубавиците да бяга.

Мен тоя страх не ме ни мъчи, ни засяга —

не мога аз и миг без мъката в гръдта…

Когато сме във времето на зрелите череши,

        ще видите как мъчи любовта.

 

Но пак ще славя времето на зрелите череши,

макар и да отваря то в ранената ми гръд

        поредната кървяща рана;

и госпожа Съдбата, хитра, обиграна,

да пречи все така, уви, да зарастат…

О, аз ще славя времето на зрелите череши

        и оня сладък спомен в мойта гръд.