Жерар дьо Нервал
Братовчедката

Наслади има и през зимата; в неделя,

когато слънцето с лъчи студени стреля,

да те покани на разходка тя сама…

— И за вечерята да сте си у дома —

 

да каже майка й… И в Тюйлери смалени

под черни дървеса с разцъфнали премени

да бродите и тя да зъзне все… Нали

край вас надигат се вечерните мъгли.

 

И да скърбите за деня, че пак отлита

тъй бързо… за страстта тъй жарка, но прикрита;

и там, на стълбите, да чувствате — почти

припаднали от глад — как гъската цвърти.