Феликс Арвер
Сонет

Духът ми крие тайна, животът ми — загадка:

една любов внезапна гори ме с вечен плам;

не виждам аз надежда, а мъката си сладка

пред моята любима не мога да издам.

 

О, все незабелязан, слетян от участ рядка —

край нея, все край нея и все пак вечно сам.

До края на живота — при всяка среща кратка

ни нещо ще поискам, ни нещо ще й дам.

 

Макар че с чар и нежност дарена е от Бога,

към свойта цел поела възвишена и строга,

пред шепота любовен едва ли ще се спре;

 

и в своята надменност, зад маската си скрита,

прочела стиховете за нея, ще попита:

„Коя е тя?“ И няма, уви, да разбере.