Теофил дьо Вио
Сонет

Сънувах аз Филис, от ада чак дошла,

и както някога с ръце ме заобвива —

решила беше да се люби като жива

и както Иксион прегръщах аз мъгла.

 

А призракът й гол се мята и извива

и шепнеше: „Тирсис, ела при мен, ела,

откакто съм в света на мъки и тегла

за теб се пазя все и млада, и красива;

 

при най-големия любовник идвам аз,

отново да умра в ръцете ти от страст“;

а щом преситиха се от любов телата,

 

ми каза: „Сбогом, пак за ада хващам път…

Ти все се хвалеше, че любиш мойта плът,

сега хвали се, че си любил и душата“.