Теофил дьо Вио
Сонет

Година още, две, ще бъдеш горделива

и после край — цветът ти, уви, ще прецъфти;

а щом накрая, скъпа, съвсем увехнеш ти,

ще почне и над теб светът да се надсмива.

 

Не чакай някой вече от страст да запламти,

най-много някакъв лакей без съпротива

да легне утре с теб — душица милозлива,

с надежда твоя милост добре да му плати.

 

Ще търсиш на кого ли сред своя нов позор

любовница да станеш; глупците — и на тях

не ще им е до теб, една утеха късна.

 

Към мене ще се втурнеш — но ще отвърна взор,

ако зарониш сълзи — ще чуеш само смях

и тъй ще отмъстя, задето ме отблъсна.