Реми Бело
Гроздобер

Момци и палави моми

с огромни кошници на рамо,

догоре с черно грозде само,

вървят по двама и сами.

 

Тъпчете гроздето с крака,

че всичко бъчвата погълна —

да закипи отново пълна,

да шурне винена река.

 

Хвала на тоя Бог, хвала,

да пеем всички луда песен,

да огласим и тая есен

долини, хълми и села.

 

Я вижте, тоя пенест Бог

се смее в дуднещата бъчва,

но там, на тясно, се измъчва,

кипи и готви се за скок.

 

Едно приятно старче взе,

че сръбна си… Я виж го — старче,

пък затанцува с жар, макар че

едва държи се на нозе.

 

А момък млад, обзет от страст,

пастирката — не щеш ли — зърна,

разкрила гръд със сочно зърно,

да спи под сенчестия храст.

 

Това и чакаше Амур,

нали все дебне от засада,

внезапно взе да ги напада —

стрели замята като щур.

 

Пастирът идва, скача тя,

тя брани се, но той нехае,

пък после — винаги така е —

сама върху му връхлетя.

 

Не можеш Бакхус да го спреш,

щом дойде неговото време

и яко пийне си и вземе

на подбив нашата младеж!