Стефан Маларме
От Пафос в мойте книги…

От Пафос в мойте книги пак погледът страни

и се развличам сам: със свойта дарба странна

руини виждам аз в благословена пяна

сред хиацинти — нейде в победоносни дни.

 

Покой измамен, студ, но аз не ще захвана

заупокойна песен за тия равнини,

че със земята сърпът сребрист ще изравни

измамния пейзаж с честта му поругана.

 

Едва ли ще засити глада ми днес плодът

на бедната наука: безкраен е гладът

за плът човешка, плът — като уханна клонка!

 

Змия от фриз настъпил, където нашта страст

разпалва се — за друга безумно мисля аз,

но с обгоряла гръд на древна амазонка.