Стефан Маларме
Страх

Днес няма твойта плът да победя, о звяр,

обзет от сласт като гмежта; не ще забляска

в порочните коси печална буря — с жар,

с неизлечима скръб след всяка моя ласка:

 

сред угризения — завеси тежки — там,

където, вкусила от черната наслада,

узна ти повече от мъртвите за ада,

на сън без сънища сега ще се отдам.

 

Порокът все гризе духа ми благороден,

той иска като теб и аз да съм безплоден,

но щом сърцето ти от камък би могло

 

и в блесналия нож да не съзре закана,

аз бягам блед, надвит от мисли за савана,

с кошмара — да умра в самотното легло.