Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Редакция
Лина Бакалова (2018)
Форматиране
Karel (2018)

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

— Пеци бе! Иде Никулден бе, човеко!

— Е-е-е, та какво?

— Ами рибата, бе!?

— Да-а-а рибата…

— Какви рибари сме, ако не идем да хванем жива риба!

— Прав си, Ванчо! Ти ме знаеш, заплатата я бавят, жената без работа, щерките все искат десетолевки наедно… Хей го Стария пазар! Двама мездренци са виснали там и продават толстолоб по два лева парчето и шаран по пет. Къде ще ги намериш тия народни цени, ама и пари откъде ще намериш? Трябва да продам прясната ракия, дето я вадих преди месец, за да купя, ама не ми се продава. Нали ти дадох едно шише от нея, какво ще кажеш? Опита ли я?

— Опитах я! Малко нагарча!

— Ракия без пари и ще й намираш кусур…

— Я дай да идем за риба на язовира. Гледай го какво е временце хубаво. Все ще хванем нещо. Това лято един образ уцели щука, друг сом, трети бял амур. Пуснали са хайвер от всякакъв чешит риба.

— Бах маааму! Бял амур! Ама това е риба бижу бе, ортак!

— Днес е петък. Утре е събота — пети. Таман за шести ще я разкостваме на масата…

— Разбрахме се!

Дъждът беше спрял. Влажна мъгла се стелеше от Балкана. Въртеше се на кълба и проникваше навсякъде. Двамата приятели, нарамили раници и рибарски такъми, прескачаха влажните коловози на изток от жп гара. Коловозите бяха много, цяла редица, мокри, с кафяво-черни релси. В един залинял треволяк, досами последния коловоз, нещо изскимтя. Те се огледаха и спряха.

— Виж ги, бе! Виж ги! Какви са сладички. На по месец са. И кучката я няма. Кой знае къде маха с уши. Пет парчета и все различни! Виж онова с белите лапки и беличкото на опашката. Красиво е, нали? Ако не беше моята къдрокоса Лиза, нямаше да се колебая и да го грабна.

— Ти си прав, Ванчо. Жената не обича кучета, ама сега му е късметът. Тук ще умрат от глад, а на мен ми трябва за лозе точно такова — порода „улична превъзходна“. Не яде по много, кара на хляб и огризки и така ти се радва, като те види, че ще ти се стопи сърцето. Я дай да си го грабна, ама… Вероятно има много бълхи. Нямаш ли някакъв полиетиленов плик да го сложа в него?

— За тебе — винаги! Ето, вземи!

— Маму ма, маму ма, ела ма, ела ма… Какво се разтрепера ма. Я да те видя! Момченце си, таман! Няма да ми правиш проблеми, нали…

— Защо не го сложиш в раницата? Ще те опикае.

— Та да опикае раницата ли? Така си му е добре. Ще го пуснем край язовира да се поразходи и натича. Ако клъвне нещо дребно, ще му го хвърля, за да видим дали ще стане рибар от него… Само че…

— Какво „че“?

— Как ще го кръстим?

— Джони, разбира се! Сега сме в Европейския съюз и всичко трябва да е на английски, даже имената на кучетата.

— Джони! Хей, Джонко, сладурче, започва новият ти живот, приятел, разбра ли? Той е разбрал, ама и майка му е разбрала. Олекнало й е на циците от един гладник.

— Хей го язовирът, къде ще се гарираме?

— Ами откъм лозята. Там са ловили белия амур.

— Ти да не мислиш, че амурът ни чака нас двамата. Сигурно вече се е заровил в тинята, та и опашката не му се вижда. Поне се вдигна мъглата, ама слънце май няма да огрее. Мрачно е.

— Това е добро вирче. Давай да слизаме. Носиш ли си столчето?

— Как иначе! Няма да сядам на мократа земя, я!…

— Аз съм приготвил стръв още от снощи. Имаше малко дроб за Лиза, та нарязах едно парченце. Вземи, опитай. Амурът кълве на мърша, пък и сомът! Не дай боже да клъвне сом! Имало го е и него.

— За сом ще трябва да пуснеш бърза телеграма… Тихо сега, тихо. Амурът се плаши от шум и човешки разговор.

— Мигар ти разбира български?

— Шшшшт!

— …

— Абе, Пеци!

— Шшшшт!

— Наа… мен… ми… кълве бе, ортак…

— Да бе! Тегли бе! Теглииии!

— …

— О-о-оп! О-о-оп!… Те ти го! Голямо е… Ох, на баткото… Ох! Дай кепчето! Ето, ето, ето… шляп, шляп, шляп… Го-олямо е!

— Да, голямо е, ама… Ама не е бял амур! Таранка е, голиат! Абе аз казвах ли ти, че тук е едрата риба! Има повече от кило! Ха честито!

— Мерси! Да ти се връща! Джонко! Джонкооо… ела го помириши бе, помияр! Ха така! Те това е риба бе, пич! Само че ти е голяма за ядене. Ще ти хванем по-дребно.

— Те му по-дребното! Царица! Пълно е с подобен боклук тук. Красиви са като риби, но не стават за нищо. Хвърли му я! Ама не така, де. Плаши го рипането й. Удари я с ножа по главата, а после я порни по средата и му я хвърли. Да потече кръвта…

— Яде бе, ортак! Яде! Тоя трябва да е гладувал като куче. Я виж само как сладко яде!

— Ще стане рибар, личи си! Остави псето, ами си гледай въдицата… Пююю, ортак! Удави се плувката, бе! Дърпай!

— Брех маааму! Те това е…

— Бял амур! Ха честито!

— Ура-а-а-а! Ела да си стиснем ръце!… Тръгна…

— …

— Тръгна, ама вече сме почти един час тук, а рибата не ще да чуе… Освен царици, друго не съм ловил…

— Не бой се, ще ти дам голямата таранка да се отсрамиш пред жената и дъщерите.

— С една таранка пет гърла не можеш нахрани!

— Хайде де, хайде! Още не е заваляло, ще поседим час-два, белким хванеш и ти амур.

— Не е заваляло, ама заваля… Тоя панталон, дето съм обул, само изглежда топъл. Чист брезент си е и студенее, та се не трае. Ще взема да си хвана една простуда тъкмо за празника.

— Нали имаш ракия, пък и горчива да е…

— Ти бъзикаш ли се с мен бе, ортак!

— Да бе. Дай да си ходим, заваля. Температурата трябва да е около пет градуса. Виж как излиза пара от устата, като духнеш… Да събираме такъмите и да вървим. Хайде, рошльо, хайде, Джони! Пъхай се в полиетиленовия плик и да се прибираме. Ето ти го, заедно с голямата таранка. Нали ти я обещах!

— Мерси, все пак! Ще си го върна, ама като идем другия път. Първата уловена от мен риба ще е за теб!

— Нека го доживеем най-напред!

— Абе знаеш ли, че тоя юнак рита като магаре и едва го удържам.

— Що не го туриш в раницата? Има място…

— Да бе, това е идея!… Хайде вътре, пич! И да не цивриш, че те оставям при майчето и братчетата.

— Така е добре… Дъждът се усили. Няма ли да минеш към нас да пийнем от твоята ракия. Жената ще й сложи захар, ще я стопли, а и ние ще се стоплим…

— Добре бе, ортак, няма проблем.

— Жено! Жено ма! Отваряй на ортаците! Отваряй и поемай амура!

— Да не повярваш! Моят Ванчо хванал бял амур!

— Колко кила му даваш, като го гледаш?

— Ами повече е от две кила! Тъкмо за Никулден. Утре ще го приготвя с лук и орехи, запечен на фурна. Ти и оня път рече, че си хванал амур, а после ми казаха, че са те видели да го мерят в магазина на кило. Какъв лъжец си само!

— Хвана го ма, Силве! Те това е кръст! Хвана го пред очите ми! Печен е Ванчо!

— А какво скимти в раницата ти?

— Леле-е-е, забравих за Джони! Дано не се е задушил…

— Кученце ли сте си намерили? Ех, какво е сладичко… Ела ми, маминкото…

— Джони го кръстихме!

— Ела… Джони, ела ми на мама!

— Баш американец е! Джони Кеша! Като оня кънтри певец, дето обичаш да го слушаш.

— Красив е! Много е красив, ама… каква е тая кръв по муцуната му?

— Бах маааму! Тоя мискинин е ял от рибата. Проял е плика и е нагънал таранката. Бах тоя гладник! Я чакай да видя колко е изял?… Почти една трета от рибока! Започнал е от опашката! Ванчоо-о-о! Взех си още един гладник в къщата! Моя милост, безработната жена, дъщерите и тоя Джони! Дупе да ми е яко!…

— Не бой се, Пеци! Тия дни ще дават заплатата.

— Дали са я вече… Ванчо! Ходих с банкоматната ти карта и я дръпнах. Пеци ще има пари да купи риба за Никулден!

— Ще купя, ще купя! Бах мааму! Ега ти гладника!

— …

— Гладник, ама виж какъв е хубавец! Като поотрасне, ще го доведеш до лозе. Имаме много кьосове, да ги разгони де! Ще му опечем риба на въглени и ще го нагостим. Само го къпи редовно, сега ми се струва, че е пълен с бълхи. Я виж как се чеше…

— Как ли! Това за бълхите е почти сигурно! То мен ме захапаха, та него ли!… — каза жаловито Пеци и се запоска усилено по левия глезен…

 

06.12.2009 г.

Враца

Край