Читателски коментари (за „Една нощ през самотния октомври “ от Роджър Зелазни)

  • 1. нт (10 ноември 2006 в 22:04)

    Като стана дума за Зелазни… „Една нощ през самотния октомври“ е любимата ми негова книга.

    Стил, увлекателен сюжет, нетипичен подход и едно такова прятелско намигване са негова запазена марка изобщо. В „Самотния октомври“ на мен комбинацията ми се вижда доведена до съвършенство. Бях чул някъде определение за „постмодерно“ — такова, което зависи и често пародира съществуващи преди него произведения, разчитайки, че публиката би ги разпознала и ще приеме играта. Вероятно Роджър Зелазни тогава е постмодерен автор.

    Книга от сто страници написана от Зелазни тежи повече от десет тома по хиляда изписани от Р. Джордан. Защотото освен стоте написани има още стотици, които са там, но са невидими.

    Харесва ми отношението му към читателя. Споменава, а не наставлява. Всеки стига до там в разчитането на културните пластове, докъдето неговата собствена ерудиция го заведе. Но това не е магазин „за всекиго по нещо“, а по-скоро фрактал с безкрайни разклонения.

    От малкото автори, за които си мисля, че бих искал да ми е приятел, да се разхождаме покрай морето, да пием бира и да си говорим с часове.

    Други негови любими книги са ми „Донърджак“, „Да умреш в Италбар“, „Бесзмъртният“, „Господарят на сънищата“, „Окото на котката“. Мисля, че е сред най-добрите писатели измежду пишещите SF и фентъзи. Всъщност не е ли най-добрият?

  • 2. hardcpz (16 януари 2013 в 09:24), оценка: 6 от 6

    Велика книга!

    Не спирам периодично да я препрочитам (почти всеки октомри:), имам я в 5 или 6 хартиени копия, още толкова съм подарил на приятели, и винаги където я видя я купувам отново!

    Горещо препоръчвам на всички непорастнали деца!:)

  • 3. glishev (2 октомври 2014 в 02:25), оценка: 6 от 6

    Освен всичко друго, заглавието всъщност е ред от стихотворение на Едгар По. Цялата литературна неоготика — от По през Стоукър и Конан Дойл до Лъвкрафт — е събрана като колекция мрачни шеги и алюзии в тази прекрасна книжка. Днес така може да пише само Нийл Геймън. Но Зелазни беше една идея по-„плътен“, не знам как по-точно да го кажа :)

    Ulalume: A Ballad

    To…

    The skies they were ashen and sober;

    The leaves they were crispéd and sere—

    The leaves they were withering and sere;

    It was night in the lonesome October

    Of my most immemorial year;

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.