Читателски коментари (за „Врагът “ от Лий Чайлд)

Увлекателен,встрастяваш :-) стил : „…После майка ми изпълни един друг семеен ритуал — направи нещо, което бе правила десет хиляди пъти преди, когато бяхме деца, и бе продължила да го прави, докато не се почувствахме за пръв път зрели хора. Стана с мъка от стола си, пристъпи зад Джо и положи ръце върху раменете му. После се наведе и го целуна по двете бузи.

— Какво не е нужно да правиш? — запита го тя.

Той не отговори. И преди не отговаряше. Мълчанието му беше част от ритуала.

— Не е нужно да решаваш всички проблеми на света, Джо. Само някои. И без това проблеми има предостатъчно.

И тя отново го целуна по бузата. После, като се подпираше с една ръка на облегалката на стола му, се пресегна с другата и се премести зад мен. Чух зад себе си накъсаното й мъчително дишане. Тя се наведе и целуна и мен по бузата. После, както правеше едно време, преди толкова години, постави ръце отстрани на раменете ми. Сякаш ги мереше на око колко са широки. Една дребна, крехка жена, която се радва и чуди едновременно, че от бебето й е израсъл такъв великан.

— Ти си силен за двама нормални мъже — каза тя.

Мълчах и чаках своя личен въпрос. И тя ми го зададе:

— Какво ще правиш с всичката тази сила?

Не отговорих. Така беше според ритуала.

— Ще направиш каквото е правилно — каза тя. После се наведе и отново ме целуна по бузата.

Дали наистина е за последно? — помислих си аз….“

…

Интересен роман, Ричър разбира за себе си неща, които не са му били известни. Малко ми беше сложно за разбиране заради военните звания, но историята е увлекателна. И авторът си е спазил обещанието — включил е Слави Трифонов, като му е дал епизодична роля на заподозрян в убийство.

Добър роман, има липсващи страници в средата на 11-та глава.

В сравнение с останалите книги от поредицата, тази я прочетох много трудно. Изведнъж авторът връща героя доста години назад, все едно наставя и допълва предишните книги. Разказва от 1л., ед.ч., в което някак обезличава героя. Сюжетът на книгата все едно е бързо скалъпен и на места не добре обмислен.

Пък и нашият Славчо Трифонов беше като комична кръпка към всичко останало.

Надявам се следващите книги на авторът да са с качеството на предишните.