Борис Хагадисян
Къде ли крие се душата ми?

Къде ли крие се душата ми

 

(стъписана, нещастна, мъжка,

несподелено влюбена

в жена далечна някъде в Колумбия,

„тогава“, „там“, и „някога“,

и „може би“,

и вече „никога“)

 

докато тялото ми

 

(похотливо, заслепено, оздравяло,

жилаво, нетърпеливо,

„сега“, и „тук“, и без остатък,

без „някъде“, без „може би“)

 

превръща се на свирка, флейта, цугтромбон

за виртуозните солистки от Одесос,

обсажадали го търпеливо три години…

 

 

И кой ли пише този стих,

щом тялото е сексуален роб,

а пък душата е любовен емигрант?