Радой Киров
В зеленчуковата градина

В една зеленчукова градина, нощно време по месечина, между листата на стъблата и ластара зеленчуците започват да се карат.

— Господин Домат, прибери си листата! Всички трябва да си стоим по местата — почна кавгата една Чушка и върху стъблото се залюшка.

— Я мълчи ти, Чушко лютива, тебе за кавга само те бива, сякаш че ти е малка лехата — троснато отвърна Домата.

— Май че Чушката си е права — Краставицата се обажда тогава — ти всички ни тука ще задушиш.

— Госпожо Краставице, ти да мълчиш! Не виждаш ли, че твоите ластуни са плъзнали навред като хуни!

— Господин Домат, колко си прост! Ако за ластуни става въпрос, обърни се към своята съседка Тиква! Къде ли ластуна си тя не натиква!

Тиквата също не издържа:

— Слушай, да ти кажа аз, госпожа, скоро с нас няма да водиш спор, защото ще станеш на таратор!

— А от тебе пък тиквеник ще опекат!

— Оставете шушулките ми да поспят, защото трябва да порастат — се помоли растящият наблизо фасул, който разправията беше дочул.

Но кой ти слушаше тука фасула — всички го смятаха него за нула.

— По градовете и по селата от тебе ще правят салата — говореше Чушката на Домата.

— А от тебе, Краставице, с ножа ще ти одерат зелената кожа.

— А от тебе, Чушко, ще правят туршия.

Кънтеше голяма разправия. Тогава се обади една роза, която растеше край магданоза:

— Слушайте, нека всеки да знае — хубавото тъкмо това е, че всеки от вас на нещо ще стане, че всеки от вас много желан е от този, който с ръка грижлива всеки ден идва да ви полива. Той знае, че вие сте витаминозни. Хайде, бъдете по-сериозни!