• 1. Илия (27 юни 2009 в 17:43)

    Ми ах,ох, Иван Костов мерак та мерак :)Да му построим паметник в пантеона на грабителите на сьвременна Бьлгария.Намирам биографията му за много постна в сравнение с тези на Доган и Станишев публикувани от сьщия автор.Може би е поради липса на източници?

  • 2. BHorse (27 юни 2009 в 20:09)

    А това е върхът на некомпетентността на драскачката Лайт… Пълно е с вътрешни противоречия; при представянето на фактите се пропускат съществени моменти, които, разбира се, биха потъпкали смисъла на цялото писание; неясно защо започва с „не спират да бълват срещу него огън и жупел“ — аз не съм малък и чета новините, ама огън и жупел по адрес на Костов виждам само в коментарите на читателите… Да не забравяме липсващата причина за „помолването“ за напускане на ВИИ „К.Маркс“, но няма да я споменавам, за да не бъда обвинен в политическа пристрастност — само ще напомня, че и до днес Костов преподава в един-единствен университет (защо ли?)

    Що се отнася до фактологията — доларът така и не стигна до 3000 лева, а познатият на блогърката е имал странни семейни нужди — по онова време моето семейство се справяше доста добре и то като харчехме не повече от 150–200 000 на месец. Разбира се, не си купувахме по една кола на седмица.

    • 3. maket (27 юни 2009 в 23:23)

      Не съм чел книгата и не ме интересува тя, а ме дразни когато ме лъжат в очите — приятелю, не само че беше 3000 лв за долар ами и го подмина — лично аз вземах в онзи момент 100000 лева (нелоша заплата) и си купих с нея 33 долара — айде сметни по колко съм ги купил и спрете да политизирате библиотеката!!!

      • 4. BHorse (29 юни 2009 в 03:39)

        Това с лъженето, приятелю, и аз не го понасям — справка сайта на БНБ — максималният фиксинг на долара е на 12, 13 и 14-и февруари — 2936.70 лв.за долар. А ти колко си купил не е показателно, и тогава имаше нагли обменни бюра…

        За не-политизирането те подкрепям с две ръце — именно затова се заяждам при всяка публикация на „авторката“.

  • 5. emicom (3 юли 2009 в 11:11)

    Аха, странни „загуби на паметта“ на Паула Лайт относно Мангал Костoff…

    За опреснение на паметта и ще и припомня премълчани нещица:

    Нефтохима отиде при руснаците. Цената? $1… (а уж не ги долюбвал руснаците…)

    БГА Балкан — Цената? $1 (от сделката на Костoff май изгубихме доста парички — трябваше да ги плаща държавата на гад зееви)

    Козлудуй — всички знаете за какво иде дума. Само не и госпожа Лайт…

    „Нахранете журналистите“ — това беше изречено от „хубавото“ Наде, но последвалата реакция на Костoff беше съгласие с Надето…

    Приватизацията (да се чете „Разграбванизацията“) — творение на потомъка на Мангал Пандей (цигански национален герой) — Мангал Костoff…

    Има и още много „пукнатини“ в паметта на Паула Лайт относно Мангал Костoff и неговите сътворени цигании.

    Като заключение бих добавил: Госпожо Лайт, най-накрая разбрахме (между редовете ви)вашата истинска позиция — мангализацията на българите — вашата скрита мечта. Мечта на зла вещица. Небето вижда госпожо Дарк (защото Light не можете да бъдете by default) и за „вещерство“ си заслужихте тъмната карма.

    Честито

    • 6. ик (5 юли 2009 в 20:16)

      Уважаеми или по-скоро неуважаеми emicom,

      моля спестете ни по-нататъшните си коментари (словоизлияния). Отвратително е.

      Стилът ви няма нищо общо с качествената литература, на която имам възможността да се наслаждавам в „читанката“.

      • 7. plamentd (28 август 2009 в 19:57), оценка: 1 от 6

        според тебе писанията на въпросната „авторка“ спадат ли изобщо към литературата, хеле пък качествената.

  • 8. Александър Величков (11 март 2011 в 21:01)

    …несъмнено Иван Костов е най-значимият съвременен български държавник-реформатор и политик!!! Както и несъмнен е фактът, за пословичната неблагодарност и подлост на днешният пост-комунистически българин… животно от неизвестна порода, кръстоска между мързелив пладнешки крадец и …всеядна свиня(може би…).

  • 9. Димитър Антонов (13 март 2011 в 10:57)

    Да, в никакъв случай не бива да се отрича приноса на Иван Костов и неговото правителство за стабилизацията на страната след националната катастрофа през 1996 г.

    Истината е, че тандемът Иван Костов и Петър Стоянов беше успешен и доведе в края на 2001 г. България до външнополитическа и финансова стабилност.

    Не мога да се съглася с авторката за думите и относно Петър Стоянов. Той също има своя принос за процеса на демократизация в страната.

    Но всички ръководители от него време — Иван Костов, Петър Стоянов, Надежда Михайлова, Стефан Софиянски не успяха да разберат няколко очебийни факта:

    — проведената приватизация — абсолютно правилно като решение и като действие, но крайния ефект е естествено натрупване на негативна енергия в обществото срещу ръководители, провеждащи тази политика. Приватизиран беше огромен брой губещи държавни предприятия. Впоследствие много от тях фалираха или се преструктурираха, което изкара много хора на улицата без работа. Всички те се почувстваха ощетени, ограбени. Не е от значение факта, дали това е наистина така. Такова е субективното усещане. И цялата вина се стовари върху Иван Костов, Александър Божков и останалите… Не случайно и Александър Божков си отиде от този свят болен от рак, сами можете да се досетите как са му се отразили тези събития…

    — и тук за мен е вината на посочените лица — те трябваше да разберат, че нямат шанс да бъдат повече водачи, естествено е обществото да ги отхвърля, естествено е приказките от хиляда и една нощ за Балкан. Олимп и т.н. да намират благодатна почва… След кат си бил засегнат от процеса, имал си познат, който е засегнат и останал без работа, някак си естествено се вързваш на всички словоблудства и си изграждаш непоклатимо мнение. И тук всички те трябваше да се обединят, да изкарат други хора начело, те да останат отзад, да дават съвети, защото опита им е огромен.

    Какво стана на практика? Изпокараха се, всеки тръгна по свой път, в резултат на което десницата се разцепи и загуби своята сила. Лично смятам, че за да се получи нещо истинско трябва да има обединение. Вярно, Синята коалиция е стъпка в правилната посока, но лично според мен недостатъчна. Докато няма реално политическо обединение на разпадналите се структури отново в едно, не(не формата коалиция, а партия!) сините ще продължат да гравитират в процентите между 4 и 8%…

    Ярък пример — Бойко губи подкрепа, но тя не отива в Синята коалиция!

    Песимист съм, че бившите сини ръководители ще могат да се съберат отново и да работят заедно отново в името на страната ни. Те имат тази отговорност, но изглежда нямат достатъчно морална сила да го направят…

    • 10. Дарина (13 януари 2015 в 12:56)

      Би било добре да се изписват три имена или само едно, тъй като съвпаденията водят до неприятни последици .

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.