Найден Вълчев
Пролет

Сред малката тиха полянка,

на завет до ниско дръвче,

кокиче красиво подаде

бяло цветче.

 

Засмя му се златното слънце

и топъл южняк прелетя —

то плесна с ръчички зелени

и разцъфтя.

 

 

Но кацна врабче на дръвчето

и каза: — Не те ли е страх?

Не знаеш ти бурите люти,

преспите, ах!

 

Кокичето весело кимна

и рече: — Не бой се врабче!

Ех, ужким ти някога беше

храбро момче!

 

Щом аз съм на припек излязло,

щом духа южнякът цял ден,

тогава и топлата пролет

иде след мен!

 

Подскочи от радост врабчето,

да хвръкне дори не успя,

разтвори то мъничка човка

и се разпя…

 

И вятъра хукна надолу,

разнесе навред по света

щастливата песен

за пролетта.

 

А там — на полянката малка —

до младото ниско дръвче

кокичето люшкаше леко

бяло цветче.