Велико !
Да-а-а… Велико! И то при всяко прочитане, не само при първото.
Не само историята, всяка дума носи удоволствие.
В англоезичния свят Сароян е напълно забравен.
Достатъчно е да се видят цели два (!!!) коментара под Тигърът на Трейси в амазон. Книгата не е преиздавана от шейсетте и на никого не му пука за някакъв си романтик с великолепен, прост и уникален стил на писане.
Както виждам и след всичките години откак го има в Моята библиотека не е привлякъл много коментари.
И сигурно така е най-добре. Вероятно тези, които харесват Сароян са повечето мълчаливи…
Да, мълчаливци сме… Но моите приятели от гимназията още се обръщат към мен с „Арамче“ (как да обясня на децата ми защо ученическият прякор на мама е така странен;-). Важното е, че все още ни има.
Не бях чела Сароян, до сега. В първия момент много ми заприлича на Стайнбек, после на Селинджър, но мисля, че макар различими и специфични ги обединява една обща ведрост, като внушение от тежки съдби и трудни житейски избори. Америка до 50-те на 20-ти век. Мисля, че това ми е любим период в американската литература. Причината да започна да чета Сароян, колкото и да е странно е един тигър от зоологическата градина в града, в който живея. Тигърът на Ани :))
Прочетох „Тигърът на Трейси“ по препоръка на приятел. Определено не беше каквото очаквах, а в пъти по-добро!
Всяка дума, всяко изречение, всеки ред бяха удоволствие да бъдат прочетени.
„Тигърът на Трейси“ крие силен смисъл в себе си, а колкото по-дълбоко навлезете в разказа, толкова по-голяма е вероятността да откриете себе си в него, да откриете и Вашия Тигър!
Всеки от нас носи в себе си било Тигър, Вълк, Пантера или друго животно под някаква форма, пожелавам на всички да не го губят, а да го задържат колкото се може по-дълго.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.