Идеята е оригинална, фабулата определено интересна, но… Бях потресена от толкова много убийства по необходимост, явно в съответствие с мнението на автора, че това е морално приемливо, защото повече от четирима от героите мислят, действат така, и убеждават другите, че са прави. Не ми харесаха и тромавите монолози в края, разкриващи вижданията на автора за човешката еволюция. Това можеше да се предаде по-гъвкаво. Не е нормално човек да философства 1–2 страници нон стоп пред няколко слушатели, при това в критична ситуация.
Светът, който ни рисува Уиндъм в „Какавидите“ е доста мрачен и суров. Предполагам насилието за което говорите е използвано с цел да ни потопи в жестокостта на един изтормозен свят. А относно финала не си спомням този монолог на финала, изглежда е време да си припомня книгата за пореден път.
Страхотна книга.
Който е харесал „Денят на трифидите“, ще му бъде интересна и тази.
Увлекателно четиво, но не е като тези, които оставят читателя без дъх. И както в „Денят на трифидите“ се повтаря идеята за алчността на човечеството и самоунищожението. Определено намирам „Денят на трифидите“ за по-обмислено и стойностно произведение.Относно убийствата и насилието авторът явно е все още подвластен на впечатленията си от Втората световна война.
Великолепна книга, многопластова и прорицателска….излишни философствания не виждам, много повече такива има в т. нар. жанр „фентъзи“
Алегориите са страхотни — за вековете на Инквизицията, например, а и изобщо за манталитета на човечеството да не вижда по-далеч от… „егото“ си… Освен това лъхат съответствията с нашите Древни и техния очевиден възход и нашето „преоткриване“ на какво ли не днес… Градът, който сънува ми прилича на славните времена на Атлантида. Чакаме отново да стигнем до такива, но вече в еволюционното си издигане, защото при Атлантида тепърва се е потъвало в материята… и в неизбежните борби и войни на егото…
Една от любимите ми книги. Чел съм я няколко пъти. :)
Страхотна книга! Четох я за първи път още като я издадоха в библиотека „Галактика“. От тогава до сега съм я препрочитал поне десетина пъти. И всеки път ме впечатлява! Сега, когато сме толкова близо до нов всеобхватен военен конфликт, някой от онези горе, властимащите, би трябвало също да ги чете тези книги. И тази, и „Денят на трифидите“, а и много други. И да им влиза нещо в главата. Ама едва ли…Това произведение си е живо предупреждение!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.