Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Когато си просто човек

е толкова страшно да плачеш,

че на душата ти живия плет

някакъв странник прескочил,

 

че стъпкал лехите със рози

и слънцето скрил във дланта си,

а после си тръгнал без сбогом

и те оставил в скръбта ти.

 

А щом си останал един,

невзрачно и малко човече

тогава защо ти е плет

и рози защо са ти вече?

 

Нима е приятно да имаш

градина, в която си сам,

където самотно си дишаш

и си като в капан?

 

Когато си просто човек,

недей да изграждаш прегради

или всеки отбил се при теб

ще трябва да ги прегази

Край