Деница Минчева
Обичам града на разсъмване…

Обичам града на разсъмване,

потръпващ с дъха на мъглите,

заслушан във птиците утринни,

изливащи в песни душите.

Обичам деня на разсъмване —

безпаметен, чист и невинен,

понесъл мечти и измами

на път към рождение огнено.

 

Обичам съня на разсъмване —

ефирен, прозрачен, най-искрен,

разкриващ пророчески истини

и тайни отдавна изстинали.

 

Зора като нож преминава,

разсичаща нощи от дните.

Светът с двойно име остава

сред ранния здрач и мъглите.