Деница Минчева
Моят свят е арена на сънища…

Моят свят е арена на сънища,

надживели задушния ум,

в който тайно били са заченати

сред талази от яростен шум.

 

Моят път се пресича от истини

със разголени срамно тела —

малки блудници сръчно неискрени

със раззинати грозни уста.

 

Моят ден е изпълнен със трепети

по откраднати чужди мечти,

изхабени и смешно нащърбени,

но със светещи живи души.

 

Моя малка вселена измислена —

с тъжни улички, с тиха вода —

в тебе светят неонови ледници

и върлуват души на стада.