Деница Минчева
Откъсвам се…

Откъсвам се.

Излитам.

Свобода.

В небето няма

знаци, кръстопъти.

Оглеждам се.

Измислям си дъга

и всеки цвят

наново пренаписвам.

Край мен се носят

шепнещи крила.

Усещам се

оловно натежала.

Крилата ме понасят

като свещ

и гледат как

от вятъра догарям.

 

Изгубени са старите следи.

По тялото си пиша нови карти,

а после следвам ги докато всеки стих

открие своята безсмъртна мантра.