Елисавета Багряна
Случаят

На Изидор Цанкар

Над нашия делничен, прост, непроменен живот,

изплетен от грижи за покрив, за хляба и легло,

невидим, незнаен, за наше добро или зло,

владее — неспящ, вечно движещ се, втори живот.

 

Там ти, неизвестен, отраждаш. С таинствена власт

и с нам непонятни закони — ти в нашите дни

и зидани с толкова труд упорит съдбини

внезапно се втурнеш, и всичко превърнеш край нас.

 

И в нашия делничен, дребен, безмислен покой

закършат се клони, засвятка се, вятъра луд

засвири и — сякаш овчар свойто стадо след смут —

подкара той дните ни в нов, неочакван завой.

 

За зло ли, добро ли? Привидно капризен, в теб ключа е

на висша промисъл, на мъдрост, живот и добро.

И вярвам аз в тебе — и слагам пред тебе оброк,

ти — чуден, добър, ежедневен и таинствен Случай!