Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Елена Николова
Източник
Словото

Издание: Елисавета Багряна. „Амазонка. Избрана лирика в два тома.“ „Български писател“. С. 1973

История

  1. — Добавяне

Волни вълни, ти, примамно, невярно море,

своята синя безбрежност пред мен разтворете,

 

кораба мой като сън понесете неспирно,

моята скръб удавете в разгулната шир!

 

Който е сам, който няма ни близък, ни дом,

целият свят е пред него разтворен огромен,

 

целият свят е за него познат — и пустинен, —

в целия свят той е все така чужд и самин.

 

Кой беззаветно го чака и кой го зове

в утрини ведри, когато трептят бреговете,

 

в сините нощи, когато в далечни пристанища

морните кораби котвите спущат на стан?

 

С кратките знойни упойки на лиха любов

жадно опива той своята болка съдбовна —

 

своята жажда, която го гони безспирно

сам по света да се скита без отдих и мир,

 

вечно да дири това, що в един само миг

сляпо се губи и нивга се вече не стига…

 

Де е, кажете, морета, вълни, океани,

светлия сън, от живота веднъж осеян?

Край