Елисавета Багряна
Ти искаше…

Ти искаше да бъдеш волна и сама,

да нямаш родни връзки, свиден кът,

да скиташ с вятъра по цялата земя,

да не поглеждаш минатия път.

 

Ти искаше от недостигнат връх

света да видиш долу — дребен, уморен, —

да вкусиш острия, пронизващ лъх

на най-далечното, неминато море.

 

Ти искаше живота ти да бъде сън,

родина — целия разтворен свят,

а вложи всичко — свят, живот и сън —

в две топли устни, в две очи с променлив цвят.