Елисавета Багряна
Студ

Ти знаеш ли сподавения вопъл

и тази властно раснеща тревога —

като в ятата, сбрали се за път, —

която тегли някъде на топло?

 

                        Защо не мога

да бъда с птиците, когато утре полетят?

Какво ще правя аз без топъл кът,

когато снежна зима всичко тук погребе?

 

Да дойда ли при тебе?

Със виното на спомена да сгреем

и погледа, и мръзнещите пръсти.

Започне ли край нас да вечерее,

— амин — да кажем и да се прекръстим.

 

Да няма пролетния вятър,

да няма лятната омара,

да е макар като в църква тихо

и сетната свещица да догаря,

                        но само да е топло…