Елисавета Багряна
Химн

Като малка черупка, която не знае де ще я изхвърли вълната разярена,

аз се събудих една сутрина в тази непозната страна —

с носии странни, непонятен език и цветя, които у нас нямат даже имена.

Но — бурята, която ме изхвърли тука — да бъде благословена!

 

Първи ден край океана, когато задъхани от пръските на пяната солена,

онемяхме от възторг, а фарът от вълноломната стена

освети с първия си лъч нашите омагьосано притиснати лица и рамена,

и като звезда за моряците, засвятка в далечината стъмена —

 

бъди благословены Бъди всякога благословен и ти, живот, непостижимо велик,

и ти, моя съдба мъдроока, която ме кали с изпитания дългогодишни,

за да ме подготвиш и причестиш с този върховен миг!

 

Да бъдат проклети устните ми и моя вцепеняващ се от агонията език,

ако в смъртния ми час, сред риданията на близки, сподавени от и лишни,

не благодарят и благословят тези дни всевишни!