Елисавета Багряна
Гергьовден

Ще накършат момчетата върбови клони,

ще накитят вратите, иконите,

и обор, и хамбари, и плевня висока,

и кошара — за здраве на стоката.

 

А мъжете ще колят гергьовски курбани

и щом бият вечерня камбаните,

ще отидат жените със дискоси бели

да споходят пред празник умрелите.

Вечерта ще прекръстят децата заспали,

пред светията свещ ща запалят те

и ще легнат доволни, и сън ще сънуват,

и ще бъде той светло празнуване.

 

Че в зори свети Георги, ранил преди всички,

преди будните баби и птичките,

своя бял кон ще яхне, през плет и огради

ще прескочи, ще иде в ливадите,

ще се мерне в лозята, в горите ще викне,

ще обходи осевите никнали,

и ще благослови той по божа поръка

изкълнилите пролетни стръкове —

да пораснат, да станат до пояса нива,

да достигнат до жътва небивала…

 

А момците ще вържат в градините люлки,

да люлеят момите и булките —

и над тях от овошките цвят ще се рони,

ще се слънцето смее през клоните,

ще кънтят надалеко припевки и глуми

и ще светят лицата им румени…