Направо да настръхне човек като чете Вапцаров! Два куплета, а казват всичко. Някой са изписали цели романи и накрая не ти става ясно какво се опитват да ти внушат, а тука с две думи и ти става драго и мило на душата. Страхотни стихове!
Имаш право. Добре казано.
Да! Когато говори сърцето всичко е така лесно… Велико стихотворение!
Къде се загубиха тези дълбоко трогващи лирични души? Къде остана лаконичната им дараба?
Това потресаващо величие пред мекошавата съдба, събрано в няколко реда — без никакъв патос, без трогателни жестове. Дано тези ярки следи никога не загаснат!
Много добро! Като чета Вапцаровите произведения и се чувствам много по-добре и по-заредена. Това е един прекрасен човек, които е написал произведения актоални и след толкова много десетилетия.
„НякоЙ са изписали…“
„мекОшавата съдба“
„актОални“
Да речем, че „човек, коИто…“ е случайна грешка.
Иначе в третия и петия коментар липсва по една запетая.
Не се заяждам…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.