Никола Вапцаров
Илинденска

Вината не бе наша.

Вината беше чужда

и другиму тежи

стотонна отговорност.

Когато дойде ден,

когато стане нужда,

ний всичко ще разкажем

на майката история. —

 

Започнаха със мръсните ръце

да пипат във душите на народа.

Гневът бе толкоз много накипел,

че не съзряха вълчата порода,

муцуните под овчите им кожи,

престъпната и плитка лицемерност.

Но идат дни, когато ний ще можем

да хвърлим кал във мутрите им черни.

 

И бунта почна.

Нямаше защо

да вдигнеме ръце,

да изостанем,

ала

с кръвта

на простия народ

в Илинден вляхме

наше съдържание.

 

Какво ще кажете на тази новина,

ще търсите ли тука руски рубли? —

във Крушево бе феодална власт

и що за скок —

градят сега република!

 

Те бяха също като нас младежи.

Досущ такива сме сбрани ние.

И биха се,

и мряха във метежи,

тъй както утре

ще умреме ние.

 

Не хленча аз, че буря ги обрули.

Израстват други в димните пожари.

Погледай тук — това е Питу Гули,

а ти, наверно, си… Никола Карев.

 

И ако трябват лозунги — добре! —

Ще вдигнеме плакати до луната! —

Свободна искаме,

не щем,

не щем протекторати!